Бумът на туристи вдигна цени в цяла Европа, но само у нас не поевтиняха много други неща
Как може да бъдат обезщетени българите за повишаването на парното и бензина
Месечната инфлация през юли беше 0,9%, което е най-високата стойност от януари тази година. Инфлацията за последните 12 месеца е 8,5%, което е напълно минимално понижение по отношение на 8,7% през предходния месец. По европейската методология даже има леко повишаване на инфлацията на годишна база.
На пръв взор това усилване на инфлацията е изненадващо поради на трендовете на спад на инфлацията. Обаче в действителност аргументите за инфлацията напълно не са изненадващи.
Един общ фактор в цяла Европа е летният туристическият взрив, който следва няколко години уязвимост на бранша поради пандемията. Отново с пандемията се изяснява последователното възобновяване на потреблението на услуги, което беше потиснато в пандемията. Така туризмът и услугите се радват на голямо търсене, което поддържа цените, само че продажбите на артикули на дребно са под напън, което понижава повишаването им. Затова и секторът на услугите е основен мотор
на инфлацията в Европа през юли. Всъщност в Европа съвсем всичко друго поевтинява през юли, единствено услугите съществено нарастват. Крайният резултат е минимална дефлация за месеца. В България туризмът също регистрира най-голямо повишаване през юли: с 24% нарастват услугите по краткосрочно настаняване, със 17,2% нарастват пакетите за отмора и туризъм, с 13,1% - интернационалните полети. Но туризмът като фактор за инфлацията евентуално ще работи краткосрочно, главно през лятото. Съответно надали туризмът ще промени наклонността на понижение на инфлацията през идващите 12 месеца. Това е еднократен резултат поради по-бавното възобновяване на бранша от пандемията и желанието на доста хора да пътуват непременно след няколко години, прекарани у дома.
Докато в множеството европейски страни повишаването на туризма през юли е обезщетено от поевтиняване на други артикули, в България не е по този начин. И точно тук е важната разлика.
Едната причина е отпадането на част от антикризисните ограничения – да вземем за пример по-ниското Данък добавена стойност и акцизи за природен газ, парно и пропан бутан. В множеството западни страни сходни краткотрайни ограничения отпаднаха още на 1 януари, само че в България това се случи през лятото. Заради неналичието на държавно управление и бюджет страната ни отсрочи премахването на антикризисните ограничения и похарчи прекалено много пари за ограничения с отпаднала нужда. Тези пари можеха да се употребяват за по-бързо покачване на приходите, само че това също закъсня поради забавянето на бюджета.
Другият фактор, който е характерен за България през юли, е годишното одобряване на енергийните цени, които всяка година влизат в действие на 1 юли. Така през юли се покачиха, въпреки и умерено, цените на тока. То в началото трябваше да е по-ниско, само че в последния миг беше обезпечена квота за държавния Топлоелектрическа централа “Марица Изток 2 ” за контролирания пазар, което увеличи плановете. Ето по какъв начин един автограф на някогашния министър на енергетиката се отразява на инфлацията. Трябваше да се обмисли различен метод за подкрепяне на централата, без това да подвига цените толкоз.
Но още по-сериозен е въпросът с цената на парното. Както знаем, на 1 юли отпадна пониженото Данък добавена стойност за парното. Но в това време цената на природния газ също е по-ниска от предходната година и би трябвало крайната цена да намалее. Да, но не. Цената на парното с Данък добавена стойност действително се увеличи, тъй като енергийният регулатор КЕВР компенсира топлофикациите за загубите им през предходната година. През 2022 година природният газ нарастна до рекордни равнища, топлофикациите натрупаха загуби и тъкмо тези загуби в този момент ще покриваме с новата цена на парното
След една година, когато загубите бъдат покрити, цената на парното ще поевтинее. Това е хубаво, само че ще се случи едвам след една година!
А имаше благоприятни условия още тази година парното да поевтинее. Например загубите на топлофикациите можеха да не се компенсират едновременно, а това да стане на части – за 3-5 година Тогава хем топлофикациите щяха да си получат парите, хем потребителите нямаше да бъдат натоварени още една година с високи сметки.
Но имаше и още един вид – загубите на топлофикациите от енергийната рецесия да се покрият от Фонда за енергийна сигурност. Този фонд изплати 6 милиарда лв. предходната година тъкмо за обезщетения на бизнеса по време на енергийната рецесия. Спокойно фондът можеше да отдели 200-300 милиона, за да компенсира и потребителите на парно. (Да, единствено 200-300 милиона са задоволителни да се реши казусът с изкуствено високата цена на парното.) Абсурдно е да се дадат 6 милиарда за обезщетения на бизнеса, само че да няма 200-300 милиона за обезщетения за потребителите на парно. Всъщност парите ги има във фонда, още повече в случай че се направи разсрочено компенсиране за няколко години.
Положителното във връзка с парното е, че към момента не е късно това да се случи – по този начин или другояче отоплителният сезон стартира едвам през зимата. Пропуснато беше компенсирането от 1 юли, само че с едно решение на Народното събрание и държавното управление това може да стане от 1 януари, тъй че цената на парното да спадне до по-ниски равнища още този отоплителен сезон. Няма потребност да чакаме чак до юли следващата година, с цел да забележим действителни сметки за парно.
Има още един необработен инструмент. Парламентът при започване на година гласоподава специфична вноска от “Нефтохим ”, основана на евтиния съветски нефт. Идеята беше тези пари да се връщат назад на потребителите под формата на обезщетения за цените на горивата. Все още този закон не се ползва и няма събрани средства. Може би е време законът да се приложи, което ще понижи цените на горивата.
Месечната инфлация през юли беше 0,9%, което е най-високата стойност от януари тази година. Инфлацията за последните 12 месеца е 8,5%, което е напълно минимално понижение по отношение на 8,7% през предходния месец. По европейската методология даже има леко повишаване на инфлацията на годишна база.
На пръв взор това усилване на инфлацията е изненадващо поради на трендовете на спад на инфлацията. Обаче в действителност аргументите за инфлацията напълно не са изненадващи.
Един общ фактор в цяла Европа е летният туристическият взрив, който следва няколко години уязвимост на бранша поради пандемията. Отново с пандемията се изяснява последователното възобновяване на потреблението на услуги, което беше потиснато в пандемията. Така туризмът и услугите се радват на голямо търсене, което поддържа цените, само че продажбите на артикули на дребно са под напън, което понижава повишаването им. Затова и секторът на услугите е основен мотор
на инфлацията в Европа през юли. Всъщност в Европа съвсем всичко друго поевтинява през юли, единствено услугите съществено нарастват. Крайният резултат е минимална дефлация за месеца. В България туризмът също регистрира най-голямо повишаване през юли: с 24% нарастват услугите по краткосрочно настаняване, със 17,2% нарастват пакетите за отмора и туризъм, с 13,1% - интернационалните полети. Но туризмът като фактор за инфлацията евентуално ще работи краткосрочно, главно през лятото. Съответно надали туризмът ще промени наклонността на понижение на инфлацията през идващите 12 месеца. Това е еднократен резултат поради по-бавното възобновяване на бранша от пандемията и желанието на доста хора да пътуват непременно след няколко години, прекарани у дома.
Докато в множеството европейски страни повишаването на туризма през юли е обезщетено от поевтиняване на други артикули, в България не е по този начин. И точно тук е важната разлика.
Едната причина е отпадането на част от антикризисните ограничения – да вземем за пример по-ниското Данък добавена стойност и акцизи за природен газ, парно и пропан бутан. В множеството западни страни сходни краткотрайни ограничения отпаднаха още на 1 януари, само че в България това се случи през лятото. Заради неналичието на държавно управление и бюджет страната ни отсрочи премахването на антикризисните ограничения и похарчи прекалено много пари за ограничения с отпаднала нужда. Тези пари можеха да се употребяват за по-бързо покачване на приходите, само че това също закъсня поради забавянето на бюджета.
Другият фактор, който е характерен за България през юли, е годишното одобряване на енергийните цени, които всяка година влизат в действие на 1 юли. Така през юли се покачиха, въпреки и умерено, цените на тока. То в началото трябваше да е по-ниско, само че в последния миг беше обезпечена квота за държавния Топлоелектрическа централа “Марица Изток 2 ” за контролирания пазар, което увеличи плановете. Ето по какъв начин един автограф на някогашния министър на енергетиката се отразява на инфлацията. Трябваше да се обмисли различен метод за подкрепяне на централата, без това да подвига цените толкоз.
Но още по-сериозен е въпросът с цената на парното. Както знаем, на 1 юли отпадна пониженото Данък добавена стойност за парното. Но в това време цената на природния газ също е по-ниска от предходната година и би трябвало крайната цена да намалее. Да, но не. Цената на парното с Данък добавена стойност действително се увеличи, тъй като енергийният регулатор КЕВР компенсира топлофикациите за загубите им през предходната година. През 2022 година природният газ нарастна до рекордни равнища, топлофикациите натрупаха загуби и тъкмо тези загуби в този момент ще покриваме с новата цена на парното
След една година, когато загубите бъдат покрити, цената на парното ще поевтинее. Това е хубаво, само че ще се случи едвам след една година!
А имаше благоприятни условия още тази година парното да поевтинее. Например загубите на топлофикациите можеха да не се компенсират едновременно, а това да стане на части – за 3-5 година Тогава хем топлофикациите щяха да си получат парите, хем потребителите нямаше да бъдат натоварени още една година с високи сметки.
Но имаше и още един вид – загубите на топлофикациите от енергийната рецесия да се покрият от Фонда за енергийна сигурност. Този фонд изплати 6 милиарда лв. предходната година тъкмо за обезщетения на бизнеса по време на енергийната рецесия. Спокойно фондът можеше да отдели 200-300 милиона, за да компенсира и потребителите на парно. (Да, единствено 200-300 милиона са задоволителни да се реши казусът с изкуствено високата цена на парното.) Абсурдно е да се дадат 6 милиарда за обезщетения на бизнеса, само че да няма 200-300 милиона за обезщетения за потребителите на парно. Всъщност парите ги има във фонда, още повече в случай че се направи разсрочено компенсиране за няколко години.
Положителното във връзка с парното е, че към момента не е късно това да се случи – по този начин или другояче отоплителният сезон стартира едвам през зимата. Пропуснато беше компенсирането от 1 юли, само че с едно решение на Народното събрание и държавното управление това може да стане от 1 януари, тъй че цената на парното да спадне до по-ниски равнища още този отоплителен сезон. Няма потребност да чакаме чак до юли следващата година, с цел да забележим действителни сметки за парно.
Има още един необработен инструмент. Парламентът при започване на година гласоподава специфична вноска от “Нефтохим ”, основана на евтиния съветски нефт. Идеята беше тези пари да се връщат назад на потребителите под формата на обезщетения за цените на горивата. Все още този закон не се ползва и няма събрани средства. Може би е време законът да се приложи, което ще понижи цените на горивата.
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ